Николай Танев, анализатор, „Политикъл кепитъл-България“ През последните години бюджетният излишък беше любима тема за партиите, медиите и експертите – защо се натрупва, за какво да се харчи, от кого да се харчи... Тази година може и да нямаме подобни проблеми просто защото може и да няма излишък. Още при приемането на бюджета в края на миналата година и опозицията, и икономическите наблюдатели предупреждаваха, че в този бюджет се залагат някои твърде оптимистични очаквания на фона на заливащата ни криза. Дали поради бързото развитие на събитията след фалита на Lehman Brothers и липсата на време за ревизия на първоначалните числа в бюджета, дали поради някакви други политически причини, бюджет 2009 беше гласуван при параметрите от лятото на 2008 г., когато се очакваше икономически растеж от 4,7%, ръст на приходите от около 20%, стабилен поток от преки чуждестранни инвестиции и т.н. Още към края на годината стана ясно, че има забавяне в приходната част на бюджета. Това обаче не попречи на правителството да реализира амбициозната си разходна програма в края на 2009 г. и за поредна година бяха изхарчени милиарди левове в рамките на декември. Точната сума е малко над 4,6 млрд. лв., или около 19% от общите разходи за цялата 2009 г. За последния месец на миналата година са били изхарчени близо 3,7 млрд. лв. от фискалния резерв, който спада до 8,4 млрд. лв. Къде са отишли тези пари и какъв е ефектът от изразходването, е тема на друг разговор. На пръв поглед няма нищо странно на фона на последните години, в които правителствата неизменно събираха пари в излишъка 11 месеца, които биваха изхарчени до размера на предвидения излишък в края на годината. „Странните” развития започнаха от началото на годината. През януари приходите в бюджета все още се движеха относително добре, а разходите все още бяха на по-ниски нива и беше реализиран поредният голям излишък от почти 800 млн. лв. Дотук добре. От февруари насам обаче виждаме все по-тревожни сигнали. През втория месец на годината излишъкът се сви с над 300 млн. лв. и вече е по-малък, отколкото за същия период на миналата година. Приходите от основния приходоизточник в бюджета – ДДС, намаляват на годишна база и значително изостават от планираното. Единственият подобен случай през последните години беше при влизането на България в ЕС, когато имаше значително забавяне на приходите заради промяната в отчитането на външната търговия. Причините за забавянето от началото на годината, изглежда, са различни и вече можем да говорим за ясна тенденция на спад на приходите в резултат от намаляването на бизнес активността и темповете на външната търговия. Дори да предположим, че ситуацията няма да се влоши и приходите от ДДС продължат да се движат с темпове, близки до миналогодишните, това означава, че в хазната няма да постъпят малко над 1 млрд. лв. само от ДДС. Тъй като приходите от данък печалба и данъка върху доходите на физическите лица по-скоро отчитат минали събития и отразяват икономическото положение със закъснение от няколко месеца, то може да се очаква, че до средата на годината ще има проблеми със събираемостта и на тези данъци. Какво се случва с разходите, докато приходите намаляват? През първите два месеца на годината разходите в бюджета нарастват със стабилни темпове – над 12%. По-интересна е отново динамиката във фискалния резерв на страната Традиционно през първите 11 месеца на годината забелязваме ръст в този показател, който отразява положителното салдо по бюджета. Към февруари обаче фискалният резерв е на нивото от декември и възлиза на около 8,3 млрд. лв. Данните от БНБ за депозитите на правителството, които са основната част от фискалния резерв, показват продължаващ спад през март и вероятно официалните данни от Министерство на финансите ще покажат спад под 8 млрд. лв. за март. Какво означава този спад? Спадът на фискалния резерв означава, че в момента правителството харчи повече, отколкото събира в хазната. Промените в този показател отразяват както динамиката на бюджета, така и извънбюджетни разходи. Често задбалансовите разходи на бюджета включват големи инфраструктурни проекти или операции с външния дълг на страната. Тъй като динамиката на държавния външен дълг се запазва относително стабилна през последните месеци, то тогава остава неясно къде са били похарчени близо 4 млрд. лв. от фискалния резерв през последните месеци и дали това е най-разумната политика в условията на все по-сложна икономическа ситуация в България. Неяснотите дори се увеличават, ако се разгледа и динамиката на брутните валутни резерви на БНБ. До миналия ноември валутните резерви на БНБ възлизаха на над 28 млрд. лв. Към края на март те вече са малко над 23 млрд. лв., или имаме спад от около 18% в рамките на няколко месеца и най-ниски нива от края на 2007 г. насам. Дори да приемем, че около 1,5 млрд. от този спад се дължат на освобождаването на задължителни минимални резерви на търговските банки, то какво се случва с останалите пари и доколко изтичането на пари от България с тези темпове е устойчиво и безопасно във времето? Само може да се спомене, че размерът на краткосрочния брутен външен дълг на страната (държавен и частен сектор) възлиза на близо 26 млрд. лв., т.е. краткосрочните външни задължения вече надхвърлят общия размер на валутните резерви, което вече показва влошаване на способността на страната да поддържа достатъчна ликвидност в случай на външен шок. В крайна сметка всички тези данни показват няколко неща. На първо място, необмисленото харчене вследствие на необмислено приетия бюджет в края на миналата годината вече започва да създава трудности за изпълнението на бюджета. В този смисъл постоянните уверения на премиера, че положението на България е за завиждане в сравнение с другите източноевропейски страни, губят все повече от стойността си. Само преди два дни (на 6 април - б.а.) дори икономическият експерт на НДСВ Владимир Каролев предупреди за възможен бюджетен дефицит в края на годината, ако не се намалят разходите. На фона на постоянно влошаващата се икономическа активност в България и все още огромните външни дисбаланси правителствената разточителност в навечерието на изборите изглежда най-малкото неприемлива. Бюджетната предпазливост и наличието на валутен борд бяха основното ни оръжие в първия етап на международната криза. От полза на всички ни ще бъде да запазим тези принципи и доверието в борда и през следващите месеци, когато не само рисковете от икономическата криза растат, но нарастват и рисковете от политическата игра.